„Резултатите казват…“
Изречението, в което тялото застива, съзнанието не иска да е там и времето спира. Момент, в който всички страхове и разкаяния се появяват, и не могат да се скрият обратно, на сигурно вътре в душата, където досега са били. Тогава, когато надеждите се превръщат в очаквания, че животът е наш и ще пожали и този път от болка и страдание.
Независимо как е довършено това изречение, човекът продължава да бъде вътре в точно това, неговото си тяло и да е е част от същата тази негова си реалност. Tревогата и страхът търпеливо са чакали този момент, за да извоюват нови места, да се настанят във всяко свободно пространство и в ума, и в душата, и в тялото.
Няма значение какво ще кажат резултатите, тук се достига до едно обобщение. Обобщение, което дава ясна насока дали следваните модели до момента са довели до добри резултати за здравето или резултати, които възпрепятстват пълноценното и хармонично съществуване и живот. Всяка информация е сила. Когато държим в ръце информация за своя живот, ние разполагаме с най-ценното, а именно знакът, който ни показва правилната посока, която можем да изберем. Така че в такъв момент, с мощен фар се внася яснота и се очертава път напред. В началото той е обгърнат в мрака на неизвестното, страха, липсата на готовност, неразбирането ЗАЩО и това трябва да бъде част от живота. Но човек е същество, което рядко е готово за събитията в живота си, независимо дали те са от положителен или отрицателен характер. Той винаги може да намери десетки логични причини, заради които да отложи важни моменти в живота си, защото още не е готов за тях и има нужда от още време докато се реши. Понякога животът решава първи и изпраща житейски задачи, изпълнени с повече от едно неизвестни. Той така или иначе постоянно отправя задачи към хората и те трябва да избират сами как да ги решават. И тъй като това не е тест, няма да имат готови отговори, а всички те ще бъдат отворени, така че да има много възможни решения и човекът да има свободната воля да определи какъв отговор ще даде на това, което е отправил към него животът.
Живот след диагноза, никога не е същият. Той може да гасне тихо в страх или да се обърне към неизчерпаемата сила, която душата носи. Самата душа никога не боледува и остава като мощен стълб, на който човек винаги може да се опре, докато работи над оздравяването на психиката и тялото си.
Когато думите са достатъчно силни, за да сринат човека и да отнемат спокойствието, и надеждата, тогава човекът трябва да си спомни, че в този момент той е изправен пред една реализация. Която ще бъде последвана от взимане на решения.
Едно от любимите занимания на травматичните събития в живота на хората е да прекъсват връзката на човека със самия него. Затова човекът веднага трябва да се хване силно и за тялото, и за душата си и здраво да държи всяка молекула. Да се свърже със себе си по-силно от всякога, да чуе какво казва тялото, да види какво се случва там. Само тогава може да отговори на реалните му потребности и да измести програмите, които страха невинно предлага и прави удобни. Не те не са удобни, а е удобно в тялото, емоциите и мислите, които човекът е приел.
Когато тялото, емоциите, мислите и решенията са свързани, в човешкия организъм веднага се заражда едно ново ниво на доверие между всички тях. Сега организмът знае, че те вече работят координирано и в синхрон. Той е спокоен, че човекът вече не живее в незнание, правейки неща, които го рушат, избирайки ежедневно модели, които го нараняват. Хармонията между всички тях, сама по себе си е едно малко красиво чудо, изпълнено с обич и с неизчерпаема сила, която ще бъде основен инструмент напред.
Когато се появява болка – нека бъде чута. Появава се тъга и тя ще бъде чута. Идва гняв – нека дойде, нека каже какво е носил заключено там вътре. Няма лоша емоция. Макар и лишени от красотата на радостта, те са създадени, за да защитават човека. Те просто могат толкова, такъв е техният капацитет. Ако знаеха как да пълнят душата, както обичта, вероятно щяха да го направят, но това е езикът, на който могат да споделят опита и да предадат посланията си.
Преминаването през емоциите е болезнен процес, който може да бъде споделен с най-вярното рамо. Но може и да остане личен и съкровен. Човек и тук избира как ще им позволи да се прояват и какво му е необходимо, за да ги посрещне и приеме. А след като го направи, още на мига ще почувства силата на пречистването.
Няма една формула, която да действа еднакво за всички хора. Съществуват определени техники от различни краища на света, които могат да бъдат полезни, както и всеки има естествената способност вътре в себе си да се справя с тях, без да търси начертани методики.
Единственото правило е, че той трябва да знае, че тези усещания и емоции идват, за да предават информация, не са признак за слабост, не са срамни, не обезценяват и не обезличават човека.
Следващата стъпка е прилагането на филтър върху реалността, в която човекът е живял до момента. Тук се отваря място за въпроси като:
Защо искам да оздравея? Какво ще променя в живота си, за да получа това, което искам от него? Кои са източниците ми на сила и енергия? А кои са помпите, които изсмукват радостта, внасят напрежение и ме изкарват от кожата? Как изглежда красиво прекараното време? Какво ще ми помага, за да ставам по-добре? Какво ще пречи на здравето ми?
След филтъра ще остане единствено това, което носи истински смисъл в живота Ви. Това е едно от заниманията, които позволяват да се достигне до заключения и видни резултати. Вероятно ще е необходимо повече време, но си позволете толкова, колкото е нужно, за да почувствате как сте достигнали до истински правилните отговори.
Защото човек не се става от влиянието на външни условия и чужди решения, а човекът има свободата воля, с която сам да взима решения как ще живее живота си, а животът има безусловен смисъл при всякакви обстоятелства и трябва да бъде открит. Веднъж щом човек вижда смисъла на живота си, той може да отговори на всички изпитания, изпратени от съдбата.